Изгубен ( първият ми разказ)

История за любовта , за най-скъпото нещо на света. За две сърца, за два пътя, обречени да се съберат в един. За едно момче , отхвърлено от света, третирано като боклук , мачкано от всеки. За едно момиче – искано , обичано , невинно. За една искрена любов.
Преди да се запознаят дори незнаеше че съществува толкова красиво създание на света. Щом си стиснаха ръцете, той почувства че тя е човека, който търсеше през всичките тези години. Цели две години имаха само хубави преживявания до сега...
Преживявания като първата целувка , и може би единствената до края на живота
му, но и тази толкова значима част за него не успя да разтопи леденото и сърце. В този момент той се почувства влюбен. За момент поиска времето за тях да спре и да останат ката за винаги , но това бяха само мечти... Много пъти беше отхвърлян от нея по ужасно жесток начин , но ужасно влюбеното му сърце нито за миг не се отказа от мечтата си да бъде с нея. Всеки ден оставаха сами за миг, миг в който очакваше да чуе нещо мило и удобрително от нея , може би да получи още една целувка , но този миг остана само в въображението му .За жалост действителноста болеше много повече от колкото някой, някога си е представял.
Когато разбра, че тя се среща с друг беше съкрушен. Почувства непоносима болка. Тя беше от сърцето му, което в този миг се счупи на хиляди частици , който никой никога повече няма да събере и да се почувства пълноценен. Душата му остана празна , лутайки се без път, без посока , без карта сред безкрайния океан от сълзи, който изплака по нея. Тази болка го накара да направи неща , за които никой, никога не си е представил. Неща , които сега е късно да промени, да забрави. Всяко нейно докосване беше незабравимо. Но с помоща на приятелите си успя да се оттърси от мисълта за нея. Но само докато не я видя отново. Любовта отново пламна между тях. Въпреки, че знаеше, че е невъзможно да я притежава, той пак не се отказа от надеждата. Най-накрая забеляза усилията му да я спечели. Изкуши го, събличайки се пред него. После каза , че го е направила понеже знаела, че няма да и отвърне и го захвърли, като мръсен парцал . За пореден път смаза самочувствието, което му беше останало след тези две дълги , мъчителни години опитвайки се да я спечели, но безуспешно. Сърцето му като Титаник се разби в океана от лъжи.
Сега се стича кръв от вените му от поредния опит да сложи край на живота си. Седи и пише тази депресираща история с последния си дъх, борейки се между живота и смърта. Оплаква с горчивите си сълзи своята съдба и си спомня за тези горчиви моменти.
Изрече последните си думи :
- Сбогом любов моя , винаги съм те обичал и винаги ще те обичам но .... Сега проклинам деня , в който те срещнанх. Проклета да си за всяко мое страдание ... всяка моя сълза . НЕ намирай покой с приятеля си. В очите му виждай моите , в прегръдките му чувствай мен, всеки път който затвориш очи виждай мен ...
След което издъхна ....


е ? Какво мислите ?

И преди съм ти го казвала - много е...дълбоко и..толкова..трогателно и красиво и..аз пак нямам думи...много хубави сравнения..добре си служиш с термините и сякаш въртиш около пръста си писалката на Вазов...наистина е много дълбоко...и сякаш...чрез героя разказваш твоята история...много добре се е получило,честно..Поздравления за труда :cheers:

Леле...просълзих се ама от смях.По-голяма глупост не бях чела. :oops: :oops: :oops:

Скоро : ( до 1 месец) очаквайте хорор разказа ми

дали ще стане нещо от него според вас ?

много ми харесва просто нямам думи